21 век, страна от Европейския съюз, село в покрайнините на гр. София.
Невероятни гледки от Центъра на селото и Кметството. По телевизията показават материали свързани с изоставени, запустели Читалища, училища. Кметството в
с. Иваняне е действащо, но сякаш от години е изоставено.
Какво общество сме след като не ни е грижа как изглежда?
Тук само се оправдаваме с липса на средства, че това или онова не е наша работа, а на Общината/Района. Но дори и това, което зависи от нас не го правим. Боклуци, счупени пейки и лампи, а сега и гробище за кучета в средата на градинката. Не се търси отговорност на нарушителите, а би трябвало. Някои от нарушителите са малолетни, но и за тях може да се намери решение как да възстановят щетите - като полагат обществено полезен труд - да засадят отново счупените дръвчета и се грижат за тях, или с помощта на възрастните да възстановят пейките.
За да не се допускат отново подобни нарушения, да се монтират допълнително камери и да има ефективен контрол и наказания.
Сградата на Кмеството и двора умишлено са изоставени, сякаш тук не се извършва дейност. И защо е така от години, защо искаме ново, като не сме добри стопани, а какво ще стане със старото?
В двора можеше да се разположи така очакваната спортна площадка, като в бившата махала Иваняне, сега кв. Изгрев, където през годините се изградиха две.
Не е нужно много. Просто да не позволяваме да се руши направеното. Тук не става дума за носталгия, както твърдят някои, а за запазване на направеното, за спестяване на средства, които могат да бъдат реализирани за други необходими неща.
Да не се допуска градинката да изглежда така:
Наближават избори и ще започне миене на улиците, показни акции за садене на цветя и дървета, обещания, някои от които нереални, неизпълними.
Нека целта на кандидатите за кметове е благоденствието на хората от селото, а не личните им интереси.