В началото на II в. В Рим живеела християнка на име София, заедно с трите си дъщери – Вяра, Надежда и Любов. Майката, чието име означава Божия премъдрост, учела своите дъщери на най-големите християнски добродетели и проповядвала христовата вяра.

Император Адриан, ревностен гонител на християните, научил за тях и заповядал да ги доведат в двореца. Той смятал, че ще ги въведе в правия път на езичеството.

Завели майката и дъщерите в дома на знатната римлянка Пелагия, а на третия ден застанали на съд пред императора.

Адриан се надявал да приемат богатите дарове и да се върнат в „правия път“. Но нищо не могло да ги изкуши. Те не приемали даровете на императора, нито принесли жертви на богинята Артемида и другите езически богове.

Вярата в Иисус Христос и напътствията на майка им София, спомогнали да не се пречупят, защото знаели, че нетлеен е само подвига на духа, жертвата в името на Иисус.

Император Адриан заповядал да ги обезглавят. Майка им София ги положила трите в един ковчег и погребала извън града, на един висок хълм. Три дни прекарала на гроба на дъщерите си и на третия се преселила при тях.

От 777г. мощите на Вяра, Надежда и Любов и майка им София почиват в Елзас , Франция.

 (Старева, Л. Български празници и светци, 2005)