Световен ден на водата

 

22 март 

 

Световен ден на водата

 

 

 

На конференция за околната среда и развитието, провeдена през 1992г. в Рио де Жанейро (Бразилия) е предложено 22 март като Световен ден на водата. През 1993г. Генералната асамблея на ООН приема резолюция и оттогава се чества всяка година на 22 март. Целта е да се запознаят повече хора с проблемите на повече от 1 млрд души по света, които нямат достъп до чиста и безопасна питейна вода. През 2005г. под ръководството на Отдела по икономическите и социални въпроси (UN DESA) към ООН е отбелязано началото на "Десетилетие 2005-2015 Вода за живот".

Водата на Земята съществува под различна форма - морета и океани, реки и езера, ледници, дъжд, сняг. Учените са изчислили, че 97% от всичките запаси на планетата Земя се дължат на солените води на моретата и океаните, а само 2% се съхраняват в ледените шапки на Антарктида, Гренландия, Арктика и високите планини в Америка, Азия и Европа. Човечеството е в състояние да използва не повече от 1% от целия този огромен ресурс.

 

Водата е от особенно важно значение за живота на Земята.

 

В световен мащаб запасите от вода са около 1386 млн. куб. км. На много места по света обаче са достигнати критични нива на недостиг на прясна вода. Около 1/3 от населението на планетата изпитва постоянна нужда от вода. В България ситуацията с недостига на вода също става все по-осезаема особено след зачестилите засушавания и наводнения. Страната ни е една от европейските държави с най-малък воден ресурс, а средното потребление на човек за едно денонощие е около 100 л. Според Министерството на регионалното развитие и благоустройство страната ни губи средно 60% от питейната си вода, тъй като водопроводните мрежи са изключително амортизирани. В момента около 200 000 българи в 300 селища в страната са на воден режим.

 

Основните причини на недостига на сладка вода са:

  •  непрекъснатото нарастване на потребностите от вода вследствие на бързото увеличаване на населението в глобален мащаб
  • интензивното развитие на отрасли, потребяващи големи количества вода
  • загубата на сладка вода, последица от намаляване на дебита на реките;
  • прогресивното замърсяване на водоемите с промишлени, битови и други отпадни води.

Само през ХХ век населението на планетата се е увеличило четири пъти. Обемът на използването на прясна вода обаче е нараснал повече от девет пъти! Сега 2,8 млрд. души живеят в райони с недостиг на вода.

Според експертите този показател ще нарасне към 2030 г. до 3,9 милиарда души - повече от половината от населението на Земята. Към това време недостигът на вода може да намали световната реколта с 30 процента.

Световна карта на водните отпечатъци по страни

На картата е показан водния отпечатък на глава от населението за всяка страна по света. Информацията, нужна за съставянето ѝ е предоставена от Организацията за водни отпечатъци, изследователски институт, базиран в Холандия, която изучава световното потребление на водни ресурси, като за тази цел си сътрудничи с Университета в Делфт (Холандия), Международната природозащитна организация (WWF) и Института за водно образование към ООН. Тъмните цветове показват водно потребление надвишаващо средната за света стойност от 1,240 кубични метра на човек за година. Според Организацията за водни отпечатъци Китай има годишно водно потребление на човек от населението в рамките на 700 кубични метра, докато САЩ то е пет пъти повече: около 2,500 кубични метра. Много европейски страни имат едни от най-високите нива на водопотребление в света.

 

 Замърсяване на водните ресурси 

  

 Най-интензивното замърсяване на Световният океан е свързано с:

  •  добива на нефт, природен газ и на други полезни изкопаеми от морското дъно;
  • изхвърлянето на отпадъци от параходите;
  • загробването на химични бойни отровни вещества от войните и от съвременното военно производство;
  • вливане в Световния океан на отточни води съдържащи химически и биогенни вещества от континентите;
  • замърсяване при пренос на нефтопродукти и аварии в танкерите, нефто и газопроводите разположени на дъното на моретата и океаните и др.

 Основни източници на замърсяването

  • отпадните води от стопанските обекти и фирми ;
  • отпадните води на големите населени места;
  • отпадъците и отпадните води при добиването и обработването на рудни и нерудни изкопаеми;
  • водите от нефтопреработвателните предприятия;
  • отпадъците от дървесина при сеченето, обработката и свличането по вода на  дървен материал;
  • отпадъците от водния и сухоземния транспорт
  • отпадъци от животновъдните комплекси и преработвателните предприятия от  хранително-вкусовата промишленост.

 Според степента на замърсяване, водите се делят на: 

 žI категория - Води, които се използват за питейни нужди.

žII категория - Води, които се използват за водопой, водни спортове, за риболов и др.

žIII категория - води, които се използват за напояване и промишлени нужди.

žIV категория - Води, към които не се предявяват определени изисквания,  използването им става с разрешение във всеки определен случай.

 

Методи за пречистване на водите

  

21b

 

1.  Механични методи – отделят се твърдите неразтворими вещества и предмети

2. Химични методи - прилагат се, когато се налага да се отстранят разтворени вещества от отпадните води

3. Физикохимични методи - използват се при пречистване на отпадните води със суспензии, емулсии или при разтворени органични и неорганични вещества

4. Биологични методи – използват се за пречистване на замърсени с органични примеси води

 

 Етапи на пречистване

  • Предварителното пречистване -  включва отделянето на камъчета, пясък и мазнини чрез механични процеси.
  • Първично пречистване - отделянето на твърди частици чрез прекарване на отпадъчните води през утайници.
  • Вторично (биологично) пречистване - отпадъчните води се прекарват през басейни, където бактерии изяждат замърсяванията и ги превръщат в утайка.
  • Третичното, по-качествено пречистване включва отделяне на хранителните вещества или дезинфекция чрез хлориране, ултравиолетови лъчи или озониране.

Грижите на ЕС за чиста вода

 

Въпреки че ЕС въведе цели, не е отбелязано общо подобрение на качеството на реките. Около 20 % от всички повърхносттни води в Европейския сьюз са сериозно заплашени от замърсяване.

Подземните води доставят около 65 % от цялата питейна вода на Европа. Качеството на подземните води, а чрез него и на човешкото здраве, е заплашено от високите концентрации на нитрати, пестициди, тежки метали.

 

Рамковата директива за водите

  •  опазва и подобрява качеството на водните екосистеми;
  •  насърчава устоичивото използване на водите, основано на дългосрочно водно управление;
  •  гарантира, че необходимото количество вода се намира там, където е необходимо и когато е необходимо.

 Основните пътища за рационално потребление на водните ресурси:

  •  Усъвършенстване на технологиите за производство и потребление чрез прилагане на безводни или маловодни технологии;
  • Прилагане на системи за оборотното и последователно водопотребление;
  • Въвеждане на повторно многократно използване на водните ресурси;
  • Повишаване ефективността на пречиствателните станции и съоръжения;
  • Усъвършенстване на системите за напояване (прилагане на гравитационно подпочвено и капково напояване)
  • Въвеждане на строг контрол на водоползването, на количеството и качеството на отпадните води от различните производства, бита и от други дейности

 

Интересни факти, свързани с водата:

  • 80% от болестите холера, малария, детски паралич, коремен тиф, глисти, ревматизъм в развитите страни са причинени от замърсена вода;
  • До 2010 запасите на питейна вода могат да създадат конфликти и войни;
  • 3 милиона човека умират всяка година от замърсена вода;
  • Всеки 8 секунди дете умира от болест причинена от вода;
  • 40% от населението по света се борят за достъп до вода;

žПоловината от леглата в болниците по целия свят са заети от пациенти с болести причинени от вода.

 

Таня Краева 

 

 

По пътя на водата в гр. София

от язовир „Искър”/”Бели Искър” до пречиствателна станция за отпадъчни води „Кубратово”

 

 

 

Историята на водоснабдяването в гр. София е свързана със столичния кмет инж. Иван Иванов. Той се заема с основното проучване на възможността за увеличаване на водата в София. През 1923г.-1924г. заедно със своите помощници проучва и изготвя проектите за снабдяване на столицата с вода от Рила. Ръководи строежа на водопровода от София до Бистрица и следващия етап от Бистрица до Рила.

инж. Иван Иванов

След успешното завършване на строежа на Рилския водопровод на 24.05.1934г. инж. Иван Иванов е назначен за столичен кмет.

 

Водоснабдяване

 Пасарелски водопровод

 

Водоснабдителна система се нарича съвкупността от водопроводи и съоръжения, които се изграждат, за да се доведе до съответния консуматор (селище, завод и др.) необходимото количество качествена вода.

Отрасълът от техниката, който обхваща дейностите във връзка с проектирането, строителството и експлоатацията на различните водоснабдителни системи, се нарича водоснабдяване.

В зависимост от обектите, за които подават вода, водоснабдителните системи се делят на :

    за населени места;

    промишлени;

    селскостопански.

В зависимост от нуждите, за които е предназначена водата, системите се делят на:

    питейно-битови;

    производствени или технически – за снабдяване на предприятията с вода за технологичните процеси в тях;

    противопожарни, осигуряващи вода за гасене на пожар;

    смесени, които осигуряват вода едновременно за питейно-битови и противопожарни нужди или за производствени и противопожарни и др.

 

Видове води в природата

 

Химически чиста вода в природата не съществува. В нея винаги има разтворени повече или по-малко различни соли и газове, т.е тя представлява дисперсна система.

Обикновената вода се среща в природата в три агрегатни състояния: твърдо, течно и газообразно. Течна - при температура от 0° до 100° С при нормални условия. При температура под 0° С преминава в твърдо състояние (замръзва), а при 100° С кипи и преминава в газообразно състояние (изпарява се).

Освен обикновената вода съществува и така наречената тежка вода, съставена от кислород и от особен вид тежък водород.

Водните пари, дъждът и снегът, преди да паднат върху земята са от атмосферни води. Дъждовната вода, произлизаща от охладени водни пари в атмосферата, падайки, поглъща от въздуха азот, кислород, въглероден двуокис (въглена киселина), малко амоняк, озон, фини прашинки и микроби. Една част от падналата дъждовна вода отново се изпарява, друга се стича по повърхността и се влива във водните басейни и течения (езера, морета, реки), а трета се просмуква в почвата и се превръща в подпочвена вода.

Речните, езерните, блатните, морските и другите води влизат в групата на надпочвените (повърхностните) води.

 

Органолептични и физични качествени показатели на водата

 

Органолептични са всички свойства, които въздействуват върху сетивните органи. Това са вкусовите, обонятелните и др. свойства, възприемани от организмите. Органолептичните показатели за качествата на водата са: цвят, мирис, мътност и вкус.

Цвят. Водата в природата се различава по цвят в зависимост от съдържанието на разтворени, неразтворении суспендирани вещества в нея. Чистата вода в тънък пласт е безцветна, а в по-дебел пласт добива синьо-зелен цвят.

Мирис. Чрез това качества но водата често се установява замърсяване, което трудно може да се открие по други методи. Миризмата на водата се обуславя от съдържанието на органични или минерални вещества в нея.

Вкус. Химически чистата вода няма вкус. Вкусът на природната вода се обуславя от намиращите се в нея органични и минерални вещества, някои микроорганизми и гниещи органични вещества (водорасли, корени, листа и др.).

Мътност. Мътността на водата се определя по измерителен способ в цилиндър. След престой на водата в него се установяват видът и количествата на утайките.

Прозрачност или бистрота. Прозрачността на водата е противоположно качество на мътността. Поради съществуващата зависимост между тях от едното качество може да се определи другото.

Бистротата и мътността зависят от количеството на размитите органични и минерални вещества във водата.

Температура. Водата в природата има различна температура. Тя варира от 0° до 120° С. Водата променя температурата си в зависимост от климата и годишните сезони.

Върху температурата на водата оказват влияние още геоложкият състав на почвата, големината и формата на водосборната област, заселеността и и др.

 

Химични качествени показатели на водата

 

Химичните свойства на водата се обуславят от разтворените вещества в нея. Водата за пиене трябва да съдържа известно количество минерални соли и газове. Те ѝ придават приятен вкус.

Съдържание на соли във водата. Най-често срещаните разтворени соли във водата са бикарбонатите Ca(HCO3)2, Mg(HCO3)2, Fe(HCO3)2, NaHCO3, сулфатите CaSO4, MgSO4, хлоридите CaSO4, NaCl, MgCl2, силикатите CaSiO3, Na2SiO3, нитратите Ca(NO3)2 и др.

Съдържание на газове. Във водата се срещат разтворени газове хлор, амоняк, сероводород, въгледвуокис и кислород.

Сух остатък. С него се изразява общото количество на разтворените във водата минерални и органични съединения. Получава се, като се изпари определено количество вода и след това се изсуши при температура 105° С.

Твърдост на водата. Съдържащите се във водата калциеви и магнезиеви соли обуславят нейната твърдост. Общото количество на тези соли определя общата твърдост на водата.

Реакция на водата. Част от молекулите на водата се дисоциират:

H2O→ H+ + OH-

Химически чистата вода има неутрален характер, тъй като броят на водородните йони в нея е равен на броя на хидроксилните йони, т.е.  [H+] = [OH-] = 10 -7 при обикновена стайна температура.

Реакцията на водата в практиката най-често се определя по колориметричния метод, при който се използва свойството на индикаторите да променят цвета си в зависимост от съдържанието на водородните йони във водата. Индикаторите, които най-често се използват са лакмус, метилоранж и фенолфталеин.

 

Радиологични качествени показатели на водата

 

Разтворените във водата радиоактивни елементи и газообразни еманации определят нейната радиоактивност. Газообразните вещества, получени от разпадането на радий, актиний и торий, известни в науката с понятието еманации, се разтварят много добре във водата.

 

Бактериологични и биологични качествени показатели на водата

 

Водата от различните водоизточници представлява много подходяща среда за развитието на микроорганизми от растителен и животински произход. Във водата на откритите басейни и водните течения винаги се срещат бактерии. Количеството на бактериите в подпочвените води зависи от дълбочината, на която се намират, и от филтрационната способност на лежащите по-горе пластове.

Изследванията на водата се провеждат в лабораторни условия. За целта трябва да се вземе проба от водата, като се използват стерилни стъкленици. За различните водоизточници е необходима различна продължителност на водочерпене.

  

Вземане на проба от водата на водоизточниците за изследване

Достоверни данни за качествата на водата от един водоизточник не може да се получат само от едно изследване. Трябва да се направят няколко изследвания през различни годишни времена.

Подземните (подпочвените) води се образуват от проникналата в почвата валежна вода, филтриралата се вода през леглата на водните течения и басейни, кондензирани водни пари, които идват от недрата на земята.

Подпочвената вода, излязла на повърхността на земята по естествен път, се нарича изворна вода.

След като се проучи изворът и се установи видът му и неговият дебит, се разработва проект съоръжението за водохващане, което се нарича каптаж. Основните части на всеки каптаж са: водна камера, суха камера, тръбни системи.

Част от водоснабдителната система е водопроводната мрежа, която довежда необходимото количество вода с подходящ напор до различните консуматори: жилищни и обществени сгради, комунално-битови сгради, промишлени предприятия и др.

Основните елементи на водопроводната мрежа са: главни клонове, разпределителни (второстепенни) водопроводни клонове, арматури, шахти за монтиране на арматурите и др.

Язовир „Искър” е най-голямото водохранилище в страната с общ обем 650 млн. куб. м. Построен е през 1956 г. и е основен водоизточник за столицата. Водите на язовира се използват за енергодобив, напояване, питейно и промишлено водоснабдяване.

 

Язовир "Искър"

За водоснабдяването на част от столицата  и някои от селата се използва водата на язовир „Бели Искър”.

 

Язовир "Бели Искър"

 

Пречистване на питейни води

Пречиствателна станция за питейни води "Бистрица"

 

Природните води могат да бъдат използувани направо за питейно-битови или промишлени нужди, ако качествата им отговарят на изискванията на БДС 2823 – 83 „Вода за пиене” или на специфичните технологични изисквания на промишленото производство.

Основните методи за пречистване се определят в зависимост от качествата на природните води и изискванията на водопотребителите. По механични начини като утаяване, филтриране и прецеждане. Колоидните частици на разтворените газове, соли, киселини и основи, както и някои разтворими органични вещества се отстраняват чрез физични, химични и електромеханични методи.

Утаяване. Утаяването е процес, при който суспендираните вещества с плътност, по-голяма от плътността на водата, потъват и се отлагат на дъното на съоръжения, наречени утаители. Утаителите биват: хоризонтални, вертикални, радиални.

Коагулиране. Коагулантите се прибавят към водата във вид на разтвори или суспензии, или в сухо състояние – във вид на прах или гранули. В практиката тези начини са известни като мокър и сух.

Избистрители. За пречистване на природните води в практиката все по-често се използват избистрителите със суспензионен слой от утайки, наричан още суспензионни сепаратори.

Филтри. Филтрирането (прецеждането) на природните води е сравнително лесен и евтин начин за отстраняването от тях на неразтворените вещества и на голяма част от бактериите. В съоръжения, наречени филтри, водата през пласт филтриращ материал с подходяща работна височина и едрина на зърната. Филтрите биват: бавни, бързи, гравитационни, напорни, вакуумни.

 

Подобряване качествата на водата

 

Обезжелезяване на водата. Ако природните води съдържат повече от 0,2 mg/dm3 желязо, трябва да се вземат мерки за неговото отстраняване поради това, че то придава неприятен вкус на водата и по стените на тръбите се наслояват твърди образувания. Най-лесният и достъпен начин за отстраняване на желязото от водата е чрез аериране.

Обезманганяване на водата. Природните води, съдържащи манган, предизвикват оцветяване на тъкани и продукти, инкрустиране на проби, водопроводи, инсталации и др. Отстраняването му от водата може да се осъществи по два начина: чрез окисляване и филтриране и чрез биологична обработка.

Омекотяване на водата. Омекотяването на водата е процес, чрез който се намалява количеството на разтворените соли на калция и магнезия, които определят нейната твърдост.

Основните методи за омекотяване на водата са реагентен, катионен и термичен, които могат да се прилагат и комбинирано.

Обеззаразяване на водата. Независимо от произхода, резултатите от бактериологичните изследвания, начините и степента на пречистване на водата, предназначена за обществено водоснабдяване, трябва задължително да се обеззарази преди да бъде подадена на консуматорите.

Най-често прилаганите методи за обеззаразяване са: хлориране с втечнен хлор или с хлорни съединения, озониране, облъчване на водата с ултравиолетови лъчи, обработване с йони на тежките метали и преваряване.

 

Канализация

 

Канализацията е комплекс от инженерни съоръжения, чието предназначение е да приемат и отведат отпадъчните води извън чертите на обитаваните територии и след пречистването им в определена степен в съответствие с изискванията за опазване на околната среда да бъдат оползотворени или включени във водните течения или басейни.

Според произхода и характера на замърсяването им отпадъчните води се делят на битови: (домакински фекалии), промишлени (производствени) и атмосферни (дъждовни).

Канализационната система може да бъде разделена условно на две основни части с различно предназначение. Първата част включва всички необходими съоръжения за приемане и отвеждане на отпадъчните води извън чертите на селището, индустриалния район или други обекти.

Приемници на отпадъчните води в сградите са всички видове санитарни уреди, подови сифони и др., а отвеждането им се осъществява чрез сградната канализационна мрежа. Пътят на отпадъчните води продължава през дворната или вътрешноквартална и уличната канализационна мрежа.

Втората част на канализационната система включва пречиствателната станция и съоръженията за заустване на отпадъчните води в приемника.

Дворна канализация. Изгражда се, когато в един парцел има повече сгради, които не е целесъобразно да бъдат заустени самостоятелно в уличната мрежа.

Вътрешноквартална (презквартална) канализация. Вътрешнокварталната мрежа събира отпадъчните води от сградите и само чрез един или повече съединителни клонове те се вливат в уличната мрежа.

Улична канализационна мрежа. Приема отпадъчните води направо от сградите или от дворната и вътрешнокварталната канализация и ги отвежда извън чертите на населеното място. Представлява разклонена подземна система от тръби. Участъкът от главния колектор извън чертите на населеното място от пречиствателната станция се нарича външен колектор.

Видове канализационни системи. Определя се от приетото техническо решение за отвеждане и пречистване на трите вида отпадъчни води (битови, производствени и дъждовни). Основните канализационни системи са: смесена, разделна и полуразделена.

При трасирането на канализационната мрежа често се налага да се пресичат естествени и изкуствени препятствия. В случаите, когато не е възможно гравитационно да се проведе водното количество по тръбопровод под река, дере, напоителен канал и др. се изграждат специални съоръжения – дюкери, които работят при напорен режим.

 

Пречистване на отпадъчни води

 

Преди да бъдат пуснати в приемника, отпадъчните води трябва да бъдат пречистени. Степента на пречистването им се определя от концентрацията на замърсяващите вещества и изискванията за заустването им, определени за всеки приемник съобразно с неговата мощност и стопанско-хигиенното му значение.

Понякога отпадъчните води се заустват в естествени водни басейни (реки, езера, морета и др.), без да бъдат достатъчно пречистени и ги замърсяват с органични и неорганични отпадъци.

Белезите на замърсяването на един приемник са: появяване на плаващи вещества на повърхността му; изменение на качествата на водата (цвят, прозрачност и др.); изменение на химичния състав на водата; намаляване на количеството на разтворения кислород и изменение на вида и количеството на бактериите.

 

Основни методи за пречистване на отпадъчните води

 

Механично пречистване. Има за цел да отстрани неразтворени примеси от отпадъчните води. Като самостоятелен метод не намира приложение и обикновено предшества биологичното. Съоръженията, които се използуват са следните: решетки, сита, песъкозадържатели, маслоуловители и утаители (хоризонтални, радиални, вертикални).

Химично пречистване. При химичното пречистване на отпадъчната вода се използват коагуланти, които влизат в реакция с намиращите се в нея разтворени примеси и ускоряват отделянето им. Чрез него се отстраняват част от неразтворените вещества, колоидните вещества и част от разтворените вещества.

Използват са следните съоръжения:

    реагентно стопанство – за съхраняване, приготвяне и транспортиране на реагентния разтвор;

    смесители, в които реагентът се смесва с отпадъчната вода, подлежаща на пречистване;

    камера за реакция, където се осъществява контактът между реагента и отпадъчната вода и се образуват флокулите (парцалчетата)

    утаители, в които обработената с коагуланта отпадъчна вода се утаява.

Към химичните методи за пречистване на отпадъчната вода се отнася и електролитният метод. В отпадъчната вода се пуска да протича електрически ток, при което образувалите се йони на електролита се отправят към анода и към катода. Тук се неутрализират и образуват нови съединения както помежду си, така и с материалите на електрода.

Биологично пречистване. При него се осъществява минерализацията на органичните замърсявания, които се намират във фино дисперсно и колоидно състояние, а така също и на разтворените вещества под действието на аеробните бактерии. Според условията, при които се извършва пречистването на отпадъчната вода, биологичните методи могат да бъдат естествени и изкуствени.

    Естественото биологично пречистване протича при условия, близки до естествените в почвата и приемниците. Съоръженията, които се използват са: напоителни полета, филтрационни полета и биологични езера.

    Пречистването при изкуствено създадени условия се извършва във: биофилтри, аерофилтри, високонатоварени филтри, биобасейни (аеротанкове).

Утайките, които се образуват при биологичното пречистване в изкуствени условия, се задържат в утаители, наречени вторични. Първичните утаители са тези, които предшестват биологичното пречистване.

Пречистените отпадъчни води, преди да бъдат пуснати в приемника, се обеззаразяват най-често с хлор. Съоръженията, в които се осъществява контактът на хлора с водата, се наричат контактни резервоари.

 Биобасейни

 

Съоръжения за механично пречистване на отпадъчни води

 

Решетки. Използват се за предварителното грубо пречистване на отпадъчните води.

Сита. Прилагат се при механично пречистване на неголеми количества отпадъчни води, които ще бъдат пуснати в пълноводен приемник. Според устройството им биват: дискови, барабанни и лентови.

Песъкозадържатели. Предназначението на песъкозадържателите е да отделят от отпадъчната вода по-едрите замърсявания от минерален произход (сгурия, метални частици, стъкла и др.), но преди всичко пясъка. В практиката се използват песъкозадържатели с различна конструкция в зависимост от посоката на движението на водата: хоризонтални, вертикални и с въртеливо движение.

Маслозадържатели. Плаващите на повърхността на отпадъчната вода мазнини, минерални масла и други леки вещества трябва да бъдат отстранени, за да не пречат на по-нататъшното ѝ пречистване.Съоръженията, които служат за отделянето на мазнините, се наричат маслозадържатели.

Утаители. Утаителите са основни съоръжения за механично пречистване на отпадъчните води. Тяхното предназначение е да отделят от отпадъчната вода плаващите и утаими частици предимно от органичен произход.

В зависимост от необходимата степен на пречистване могат да бъдат съоръжения за предварителна обработка преди биологичното им пречистване или съоръжения за окончателно пречистване преди пускането им в приемника.

Според мястото на утаителите в схемата на пречиствателните съоръжения те биват първични и вторични.

Според режима на работа утаителите биват с периодично действие и с непрекъснато действие.

В зависимост от направлението на движението на водата, утаителите се делят на хоризонтални, радиални и вертикални.

   

Утаители

 

 Химично пречистване на отпадъчните води

 

Основните методи за химичното пречистване на отпадъчните води са коагулация, неутрализация и електролитен метод.

Коагулация. За коагулирането на отпадъчните води се използват следните реагенти: алуминиев сулфат (стипца), железен сулфат, железен хлорид и др. В много случаи, за да се получи оптимална стойност на рН на водата, трябва да се прибави и гасена вар.

Съоръженията, които са необходими за химичното пречистване на водата са: склад за реагента, смесител, камера за реакцията и утаител.

Неутрализация. В много случаи производствените отпадъци съдържат голямо количество разтворени органични и минерални киселини и основи, които разрушават тръбите и съоръженията в канализационната мрежа и пречат на биологичното пречистване на отпадъчните води. Затова те трябва да бъдат неутрализирани. За неутрализация се използват следните способи: смесване на кисели отпадъчни води с основи; добавяне на реагенти и филтриране през неутрализиращи материали.

Електролитен метод. Същността на електролитния метод се състои в получаването на реагент (коагулант) по електромеханичен път. Отпадъчната вода преминава през резервоар, в който са монтирани електроди.

Съоръженията, които се използват при този метод са: решетка, песъкозадържател, елетролизер, ареатор и утаител.

 

Обработка и използване на утайките

 

При пречистването на отпадъчните води се отделят голямо количество утайки както в първичните, така и във вторичните утаители.

Съоръженията, които се използват за изгниване на утайките са: септични ями, двуетажни утаители (емшерови кладенци), изсушаеми полета, метантанкове и непотопяеми открити изгниватели.

 Метантанкове

 

Биологично пречистване на отпадъчните води при естествени условия

 

При биологичното пречистване на отпадъчните води в естествени условия се използват: напоителни полета, филтрационни полета и биологични езера.

Напоителни полета. Те са специално подготвени участъци обработваема земя, предназначена за биологичното пречистване на отпадъчната вода, с която същевременно се напояват и наторяват селскостопанските култури.

Според предназначението си те се делят на два основни вида:

  комунални – пречистват отпадъчните води и се използват за селскостопански цели.

  селскостопански (земеделски) – делят се на летни и целогодишни.

Пречистената вода от филтрационните полета и излишната вода от напоителните полета, която не е усвоена от растенията, се събира и отвежда към приемника чрез систематичен хоризонтален тръбен дренаж.

 

Биологично пречистване на отпадъчните води при изкуствени условия

 

Пречистването на отпадъчните води при изкуствени условия се осъществява в два основни типа съоръжения: биофилтри и биобасейни (аеротанкове).

Биофилтри. Биологичните филтри, наричани кратко биофилтри, са съоръжения, в които биологичното пречистване на отпадъчната вода се осъществява при филтрирането ѝ през слой едрозърнест материал.

Според начина на действието им биофилтрите биват: периодично действащи (контактни) и непрекъснато действащи (капещи).

Нормалната работа на биофилтъра зависи в голяма степен от равномерното разпределение на отпадъчната вода върху повърхността на филтриращия пласт.

Разпределителните устройства според начина на действието им се делят на две групи: неподвижни и подвижни.

 

Биологично пречистване на отпадъчните води с активни утайки

 

След механичното пречистване отпадъчните води преминават през съоръжения за биологично пречистване с активни утайки, обединени под общото наименование биобасейни.

Активните утайки, имат особени свойства, които се използват в процесите на биологичното пречистване. Те се състоят от бактериални популации, които абсорбират, асимилират и минерализират разтворените във водата органични вещества.

Вторичните утаители се прилагат след биофилтрите и биобасейните. В първия случай предназначението им е да отделят биологичната ципа, изнесена с прецедената вода, а във втория случай да отделят активната утайка от пречистената вода.

 

Обеззаразяване на отпадъчните води

 

Основен метод за обеззаразяване на отпадъчните води е хлорирането с втечнен хлор.

Ограничено приложение има обеззаразяването чрез озониране или облъчване с бактерицидни лъчи, тъй като тези методи изискват максимално обезцветяване и избистряне на водата.

 

Опазване на околната среда

 

За опазване на природните водоизточници у нас са приети норми и закони, които определят допустимото им натоварване с отпадъчни води.

Работещите с химикали или други субстанции, които могат да бъдат вредни за здравето или да замърсяват околната среда, са задължени да следват стриктно указанията за работа с такива вещества. От тях се изисква да спазват съответните екологични стандарти и да не допускат такива материали да бъдат съхранявани в контейнери без етикет, създавайки опасност от нараняване или замърсяване.

Основната задача на проекта е участниците да си създадат трайни навици за опазване на околната среда. При повишаване на отговорността и знанията на бъдещите ни поколения, те ще използват природните ресурси по-разумно.

 

Предприемане на действия в случай на авария или пприродни бедствия

 

Организирането на симулационни игри имат за цел да се тестват действията на хората и да покажат каква е правилната реакция в ситуация на криза. Така при реално възникнал проблем бързо и адекватно ще се вземат мерки за разрешаването му.

Провеждането на съвместни учения със служители от Гражданска защита спомага за бързото и професионално реагиране, в случай на авария или природно бедствие. Пример за това са действията на служителите от „Софийска вода” АД, които при проливните дъждове през 2005 г. не допуснаха  язовир „Искър” да прелее, да бъде спряно водоподаването към отделни селища. Още по-критично е било положението на пречиствателната станция за отпадни води „Кубратово”. Освен, че са се погрижили за станцията, работниците там са оказали помощ на хората в кв. Бенковски и Нови Искър.

 На изхода на СПСОВ след дъжд и при нормално ниво на водата

Използваните материали са от учебниците по специалността и бюлетините издавани от „Софийска вода” АД.

Настоящият материал може да бъде използван за получаване на информация, с която всеки желаещ може да обогати своите знания за пътя на водата в нашия град и  за начините на пречистване на водата.

 ИК

Търсене

Twitter

Google+

 

Facebook

 Сайтът е създаден от beBoss | Уеб платформа от Joomla | Хостинг от SuperHosting | Администрация