6 септември - Съединението на Княжество България и Източна Румелия

 

Подписването на Санстефанския мирен договор на 03.03.1878г. обединява признатите от Великите сили земи, намиращи се в диоцеза на Българската екзархия.

На 1/13.07.1878г. се провежда Берлинският конгрес, на който се ревизират решенията на Санстефанския договор и България е разделена на пет части: Княжество България – васално на султана, Източна Румелия – автонтмна османска провинция и области оставени под властта на Турция, Сърбия и Румъния. Това кара българите да се обединят около една нова идея за обединението на всички български земи. За да се осъществи тази идея е необходима боеспособна и модерна българска войска.

Съгласно „Временните правила за създаване на българската земска войска“ от 25.04.1878г. е формирана войската на Княжество България – пехотни, кавалерийски, артилерийски и сапьорски части. „Правилата“ важат до 17.12.1879г., когато се заменят с „Привременно положение за българската войска“.

В Източна Румелия се създава „Органически устав на Източна Румелия“, според който местната военна сила е милицията като част от османската армия. Организирането на въоръжените сили е възложено на Дирекция на милицията и жандармерията.

Изграждането на войските на Княжество България и Източна Румелия дава възможност за включването им в борбата за Съединението.

В сложна политическа обстановка се подготвя Съединението на Княжество България и Източна Румелия. От една страна са външно политическите фактори –напрежението между княз Александър I с Русия и добрите взаимоотношения с Германия и Австро- Унгария и Англия, от друга вътрешно организационна и пропагандна дейност.

На 22.02.1885г. в Пловдив е създаден Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който успява да включи в борбата за Съединението изтъкнати български офицери от Княжеството и Източна Румелия – поручик Г. Атанасов, майор Коста Паница, Д. Ризов. По-късно към комитета се присъединяват майор Райчо Николов, майор Данаил Николаев, майор Сава Мутурков, майор Д. Филов и др.

Решението за Съединението е взето на 30.08.1885г. на заседанията на БТЦРК в Дермендере. Сава Мутурков и Д. Ризов заминават още същия ден за Шумен при княз Александър I, където получават съгласието му, Съединението да се обяви от негово име.

На 06.09.1885г. е извършено Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

След Съединението княз Александър I обявява обща мобилизация за всички запасни и свиква народното опълчение. Съединението дава своето отражение във външно политическите отношения. Появява се сблъсък на интереси на Великите сили. В зависимост от отношенията си към този акт се оформят две групи: от една страна – Русия, Германия и Австро-Унгария, които не желаят такава голяма държава и от друга – Англия, Франция и Италия, които са склонни да приемат промяната.

Предстои труден период на запазване на Съединението. В тази напрегната обстановка княз Александър I поема функциите на главнокомандващ на войската. Първото изпитание на обединената българска войска е участието в Сръбско-българската война.

На 02.11.1885г. сръбската армия преминава границата и навлиза в българските земи. Първоначално армията настъпва, но среща отпор от Трънския отряд. На 05.11.1885г. в Сливнишките боеве сръбската армия е отблъсната. Голяма заслуга имат ротмистър Бендерев и юнкерът Шурбанов, които обединяват частите си и поради грешна информация и неполучена на време заповед, успяват да отблъснат нападателя.

На 07.11.1885г. триглавата височина Три уши се превръща във фокус на боя. Олимпи Панов поема командването на Сливнишкото сражение. Неговият опит от боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и подготовката във Военната академия му помагат при вземането на решения. Той знае, че „Настъплението е най-добрата отбрана“ и около 4000 души се впускат в атака, но оголват централната част и сръбската армия се насочва точно там. Опитът на Олимпи Панов от боевете при Шипка да съберат музиканти, ординарци, писари, готвачи, да се въоръжат и да заемат своите места в окопите. Към тях се присъединяват и италиански доброволци изграждащи линията Саранбей-София-Цариброд. В помощ на войските при с. Гургулят помощ оказва и местното население.

Отбраната на Северозападна България и Видинската крепост е поверена на капитан Атанас Узунов. Голяма роля за защитата на крепостта имат и корабите от Дунавския речен флот, които пренасят брашно, боеприпаси, снаряжение.
Победата при Сливница се оказва повратна точка в боевете. Под командването на подполковник Данаил Николаев Българската армия започва настъпление към Пирот. След епични боеве настъпват ким Ниш, но са спрени от намесата на Австро-Унгария, която заплашва да се намеси във войната на страната на Сърбия.

На 09.12.1885г. е подписано примирие, а след преговорите в Букурещ на 02.03.1886г. е сключен мирен договор, с което се осигурява Съединението. България се превръща във втората по големина държава на Балканите.

(История на българите, том V)

Търсене

Twitter

Google+

 

Facebook

 Сайтът е създаден от beBoss | Уеб платформа от Joomla | Хостинг от SuperHosting | Администрация