12 април  - Международен ден

 

на авиацията и

 

космонавтиката 

 

 

Международният ден на авиацията и космонавтиката  – 12 април се свързва с първия пилотиран полет на човек в Космоса и започва да се чества на следващата година.

Юрий Гагарин

Юрий Гагарин е роден на 9 март 1934 г. в село Клушино в семейство на колхозници, където изкарва първите години от живота си. Завършва основно образовние в Клушино. През 1945г. семейството се заселва в Гжатск (сега Гагарин), Смоленска област, където през 1949г. завършва Гжатското непълно средно училище. Продължава образованието си в Люберецкото професионално училище. През 1951г. завършва с отличие професионалното училище с квалификация леяр-формовчик. През същата година се записва в Саратовския индустриален техникум. Занимава се със спорт посещава Саратовския аероклуб. През юни 1955 г. завършва с отличие Саратовския техникум. През юли извършва първия си самостоятелен полет на самолета Як-18. На 10 октомври завършва обучението си в Саратовския аероклуб.

Отбива военната си служба в Чкаловско военноавиационно училище "Климент Ворошилов" в град Оренбург, в което се подготвят летци. Завършва обучението си в него на 25 октомври 1957 г., а след това сключва брак с Валентина Горячева. На 9 декември подава молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. В началото на 1960г. специална медицинска комисия признава старши лейтенант Гагарин като годен за космически полети.

На 3 март 1960г. е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма различна от останалите.

 

Отряда на първите космонавти

На 12 април 1961г. в 9 часа и 7 минути московско време от космодрума Байконур излита космическият кораб "Восток" с пилот-космонавт Юрий Алексеевич Гагарин. Корабът извършва една обиколка на Земята за 108 минути. След 2 дни Гагарин е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред хиляди хора дошли да го видят.

От 23 май 1961 г. е командир на отряда космонавти. През есента на 1961 г. постъпва във военновъздушната академия "Николай Едуардович Жуковски" за да получи висше образование. На 20 декември 1963 г. е назначен за заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти. Започва отново да лети през 1963 г. От лятото на 1966 г. се подготвя за нов космически полет. През тия години СССР започва своя лунна програма. Един от подготвящите се за полет до Луната е и Гагарин. Първият изпитателен полет в пилотиран вариант е планиран за април 1967 г. За него се подготвят Владимир Комаров и Юрий Гагрин. Решено е с кораба да лети Комаров за да не се рискува живота на Гагарин.

На 17.02.1968г. той защитава дипломната си работа в Академия "Жуковски". Продължава подготовката си за нови полети в космоса. Много трудно получава разрешение за самостоятелно пилотиране на самолет. На 27 март 1968 г. е неговият пръв полет. И последен... След 3 дни светът се прощава със своя герой.

Съществуват различин версии за смъртта на Гагарин. Официалната версия е, че на  27 март 1968г. при извършване на тренировъчен полет самолетът УТИ МиГ-15, с Гагарин и неговият инструктор полковник Серьогин на борда, се разбива в 10:31 сутринта в района на село Новосьолово на 18 км от град Киржач, Владимирска област.

 

Овладяването на Космоса започва години преди това с изсрелването на първия изкуствен спътник на Земята. Много са достиженията в областта на завладяването на Космоса, но ще се спрем на първите, на пионерите на небесните орбити.

4.10.1957г. – на тази дата е изведен в орбита Първият изкуствен спътник на Земята – „Спутник 1“. Спътникът представлява две полусфери съединени посредством 36 болта. Тежи 83 кг и на борда има два радиопредавателя за връзка със Земята.

 

 

"Спутник 1"

Кучето Лайка – На 4.11.1957г. на борда на изкуствения спътник „Спутник - 2“ е първото живо същество – кучето Лайка. Тя е от смесена порода, бездомна, скитаща по улиците на Москва. Нейното име остава в историята на космонавтиката като първото животно полетяло в Космоса, въпреки че загива от стрес и прегряване. Нейната участ е била предопределена, тъй като не е било предвидено кораба да се върне на Земята.

 

Лайка

Стрелка и Белка – на 19.08.1960г. в прототип на кораба „Восток“ е изведен в Космоса съветския кораб „Спутник 5“ с двете безпородни кучета Белка и Стрелка. Целта на експеримента е да се провери ефективността на системата за жизнеобезпеченост в Космоса и изследване на влиянието на космическите лъчи върху живите организми. Кучетата Стрелка и Белка са първите живи същества завърнали се благополучно на Земята.

 Белка и Стрелка

„Луноход 1“  е първият спускаем апарат изпратен на 10.11.1970г. от СССР на Луната. Това е първият апарат движещ се по повърхността на друго космическо тяло управляван дистанционно. Изведен е в орбита от космическия кораб  „Луна 17“ и функционира в продължение на 11 лунни дни. Изминава 10 540 м по лунната повърхност и благодарение на монтираните на борда телевизионни камери, предава над 20 000 снимки и панорами. Мисията му е прекратена на 04.10.1971г.

„Луноход 1“ е снабден с конична и винтова антени, четири телевизионни камери, рентгенов спектрометър, рентгенов телескоп, детектори на космическите лъчи, лазерна установка и др. Устройства за измерване на различни характеристики на лунната почва.

Захранването е от слънчеви панели и сребърно-кадмиеви акумулатори.

 "Луноход 1"

Космическите кораби биват два вида в зависимост от начина им на употреба:

  • Космически апарат (кораб) е транспортно средство със собствен двигател, проектирано за извършване на космически полет. Използват се за пилотирани космически полети с космонавти на борда и за непилотирани полети. 

Непилотираните полети се извършват от космически апарати, наречени космически сонди.

Космически апарати, които остават в орбита около планетното тяло се наричат, изкуствени спътници.

 

Космически кораб "Союз"

  • Космическа совалка –  космическата совалка е американски космически кораб за многократна употреба. Совалките носят астронавти на борда си, изкуствени спътници, части за космически станции. Максималният товар е 22 700 кг. Тяхната разработка започва през 1972г.

Американска совалка "Колумбия"

Първата космическа совалка изработена в Съветския съюз, се нарича „Буран“ и е изведена в открития Космос на 15.11.1998г. с помощта на ракета-носител „Енергия“ за пръв и единствен път. Космическият кораб е без екипаж на борда и е управляван от Земята. На външен вид прилича на американските совалки, но има съществени различия. Корабът няма двигатели и така има повече полезен обем. В орбита се извежда от външни ракети-носители с течно гориво, които могат да се изключват.

През 1993г. програмата е прекратена, а през 2002г. корабът е унищожен при инцидент с хангара, в който е съхраняван. От тази серия има построени още два кораба и един недостроен.

В Русия се разработва нов проект на кораб за многократна употреба „Клипер“.  

Съветска совалка "Буран"

На 19.04.1971г. в околоземна орбита е изведена първата орбитална станция „Салют 1“. Тя е от серията орбитални станции на СССР. Представлява конструкция от един единствен модул, извеждан в орбита чрез едно изстрелване с помощта на ракета носител „Протон“. По програма са предвидени за дългосрочни проучвания свързани с живота в Космоса, разнообразни астрономически и биологични експерименти и др.

Натрупаният опит е използван при конструирането на модулните станции „Мир“ и Международната космическа станция.

 

Орбитален комплекс "Салют"

Първият екипаж достигнал станцията е на кораба „Союз 10“, но поради повреда в механизма за скачване, космонавтите не успяват да влязат в станцията.

На 17.06.1971г. от космодрума Байконур е изстрелян космическия кораб „Союз 11“ с екипаж на борда: Георгий Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев, който  извършва първото успешно посещение на станцията. След прекарани 23 дни и проведени серия от опити на станцията на 30.06.1971г. екпижа се завръща на Земята. Мисията завършва катастрофално, след като при подготовката за завръщане в земната атмосфера, капсулата се разхерметизира и изтича кислорода. Тричленният екипаж загива. Като причина се смята неизполването на скафандри при приземяването, което е можело да спаси космонавтите.

Орбиталната космическата станция „Мир“ е първата дълговременно обитаема станция. Изстреляна е на 20.02.1986г. Представлява сложен, многоцелеви научно изследователски комплекс от свързани помежду си модули. Към централния модул през следващите 10 години са изсреляни и скачени още 6 модула.

От 1995г. международни екипажи посещават станцията, като общо на нея са работили 104 космонавти от 12 страни.

На 23.03.2001г. станцията е приводнена в Тихия океан.

 

Орбитална косическа станция "Мир"

Международна космическа станция – тя е съвместен проект на няколко космически агенции. Нейното изграждане започва през 1998г. Може да бъде видяна от Земята с невъоръжено око, поради ниската околоземна орбита. Предвид големите размери е невъзможно да бъде изградена на Земята и след това изстреляна в Космоса. Няма достатъчно голяма и мощна ракета, която да издигне това съоръжение, затова МКС се изгражда в Космоса, като се изстрелват модул след модул, които се скачват с централния. Станцията се обслужва от руските космически кораби „Союз“ и товарните кораби „Прогрес“ и от американската космическа совалка.

Предвидено е МКС да функционира до 2016г.

  

Международна космическа станция

Първият американски астронавт е Алън Шепърд. На 05.05.1961г. извършва суборбитален космически полет с кораба „Мъркюри III“. Изстрелването е на височина

180 км и впоследствие пада обратно на Земята, като полета продължава 15 мин.

Суборбиталният полет е по балистична траектория със скорост, по – малка от първа космическа, т.е. без да излиза на орбита като изкуствен спътник на Земята.

 

Алън Шепърд

От 31.01.1971 до 09.02.1971г. като капитан на кораба „Аполо 14“ извършва полет до Луната. Той е петият човек стъпил на лунната повърхност. Умира на 74 годишна възраст на 21.07.1998г.

Джон Глен е първият американски астронавт излязъл в открития Космос на 20.02.1962г.  На 20 февруари 1962г. Джон Глен стартира на борда на ракетата "Атлас" от космическия център "Кенеди" във Флорида (мисия "Friendship 7"). Той обикаля Земята в орбита три пъти, като мисията продължава 4 часа, 55 минути и 23 секунди.

От 29 октомври до 7 ноември 1998 година на 77 години Джон Глен отново е в Космоса, този път със совалката "Дискавъри" (мисия STS-95). Той обикаля Земята 134 пъти и става най-възрастният астронавт в орбита.

 

Джон Глен

Първата жена космонавт Валентина Терешкова – за полета на 16.06.1963г. е избрана от група от 9 космонавта. Валентина Терешкова е командир на кораба „Восток 6“. Полетът трае 2 дни 22 часа и 50 мин. Нейната позивна е „Чайка“.

В периода 1965г. – 1966г. преминава подготовка на космически кораб „Восход“, но не извършва втори полет.

На 30.04.1997г. поради пределна възраст е отчислена от отряда на космонавтите. Герой на СССР и други държави. Почетен гражданин на много градове в света. Носител е на много награди и медали.

Валентина Терешкова

Нийл Армстронг е първият човек стъпил на Луната. Той извършва два полета в Космоса. Първият полет е на 16.03.1966г. с кораба „Джемини 8“. Целата е скачване с безпилотна ракета „Аджена“. Продължителността на полета е 10 ч. и 41 мин.

На 16.06.1969г. от космическия център „Кейп Кенеди“ във Флорида излита „Аполо 11“ с екипаж на борда Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. Целта на мисията е събиране и доставяне на Земята на образци от лунната повърхност, фотографиране, поставяне на научна апартура и завръщане на Земята.

На 20.07.1969г. спускаемият апарат „Ийгъл“ се приземява успешно в „Морето на спокойствието“ на Луната.

На 21.07.1969г. с думите „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“, Армстронг оставя първите човешки следи върху лунната повърхност. 15 минути след него и Едуин Олдрин стъпва на Луната.

Армстронг, Колинс и Олдрин

Георги Иванов е първият български космонавт летял в открития Космос на 10.04.1979г. с кораба „Союз 33“.

Георги Иванов е роден на 02.07.1940г. в Ловеч. Завършва смесено училище в Ловеч и след това постъпва в армията. През 1964г. завършва военното училище в Долна Митрополия като инжинер – летец.

На 01.03.1978г. е избран за космонавт във втората група космонавти от програмата „Интеркосмос“.

На 10.04.1979г. в 20 ч. И 34 мин московско време е изстрелян в орбита около Земята космическия кораб „Союз 33“ с международния екипаж на борда Николай Рукавишников и космонавта изследовател Георги Иванов. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют 6“. След 31 обиколки в околоземна орбита и прекарани 1 ден  и 23 часа, космонавтите се завръщат благополучно на Земята.

 

Георг Иванов и Николай Рукавишников

Алексей Леонов прави на 18.03.1965г. първото излизане на човек в открития Космос. 

Алексей Леонов извършва своя първи полет в Космоса на 18.03.1965г. заедно с Павел Беляв на космическия кораб „Восход 2“. По време на полета Леонов извършва първото в историята на космонавтиката излизане в открития Космос с продължителност 12 мин. При завърщането на кораба Леонов има проблеми с надулия се скафандър, но със завидно хладнокръвие и след изпускане на налягането се завръща безпроблемно на кораба.

Полета приключва на 19.03.1965г. и въпреки трудностите Беляев успява с помощта на ръчно управление да се приземят.

Вторият полет на Алексей Леонов е на 15.07.1975г. съвместно с Валерий Кубасов на кораба „Союз 19“ по програмата „Союз-Аполо“. Същият ден от „Кейп Канаверал“ излита „Аполо 18“ с екипаж на борда: Томас Стафорд, Винс Бранд и Доналд Слейтън. Екипажите извършват две скачвания на „Союз“ и „Аполо“ в околоземна орбита.

Първото скачване е на 17.07.1975г. в 16 ч. и на 19.07.1975г. двата кораба се отделят. Повторното скачване е същия ден, след което следва окончателното разделяне на двата кораба. Главната цел на полета е отработване на идеята за спасителни мисии в околозеното пространство към аварирали космически кораби и евакуиране на бедстващия екипаж. Полетът е единствен и няма по-нататъшно развитие на добрата идея.

По време на полета са проведени самостоятелни и съвместни научни експерименти и астрономически наблюдения.

Извършени са посещения на космонавтите на борда на „Аполо“ и на астронавтите на „Союз“.

 

Алексей Леонов

Първата жена излязла в открития Космос е Светлана Савицка. Светлана Савицка извършва първия си полет на 19.08.1982г. в качеството на космонавт – изследовател на космическия кораб „Союз Т 7/ Союз Т 5“ и станцията „Салют 7“ заедно с космонавтите Леонид Попов и Александър Серебров.

Вторият полет на 17 – 29 юли 1984г. в качеството на борд-инжинер на космическия кораб „Союз Т 12“ и „Салют 7“ заедно с Владимир Джанибеков и Волков. На 25.07.1984г. по време на полета излиза в открития космос за 3 часа и 34 мин. Продължителността на целия полет е
11 дни 19 ч. 14 мин. 

Светлана Савицка

Овладяването на Космоса не минава без жертви. Първият загинал космонавт е Владимир Комаров. Загива по време на изпълнението на космическа мисия на борда на „Союз-1“.

Избран е за космонавт през 1960г. с първата група космонавти. Дубльор е на капитана на кораба „Восток 4“ Павел Попович. Неговият първи полет в Космоса е на 12.10.1964г. на кораба „Восход 1“, съвместно с Константин Феоктисов и Борис Егоров.

Загива на 24 април 1967г. при завръщане от втория си полет със „Союз 1“, заради отказ на парашутната система на спускаемия апарат. Корабът се разбива в земята със скорост 40 m/s. Комаров умира от прекалено високата температура някъде в небето близо до Истанбул. Полетът продължава 1 ден 2 ч. 47 мин.

Владимир Комаров

 

Най-младият космонавт е Герман Титов на 26г. (Восток 2), а най-възрастният Джон Глен на 77 г. (STS 95).

Първият частен космонавт е Майк Мелви извършил полет със „Space Ship One“ на 21.06.2004г.

Първият космически турист е Денис Тито летял на 28.04.2001г.

(По материали на http://bg.wikipedia, http://www.astronaut.ru)

Търсене

Twitter

Google+

 

Facebook

 Сайтът е създаден от beBoss | Уеб платформа от Joomla | Хостинг от SuperHosting | Администрация