Гергьовден

 

 

6 май - Гергьовден е официален празник в Република България и има много значения. Това е Деня на храбростта и Българската армия, на овчарите и стадата, на плодородието. Чества се паметта на Свети Георги Победоносец.

За Деня на храбростта и Българската армия

Българската армия съществува още със създаването на българската държава. Първоначално се състои от прабългарска конница и славянска пехота. Не може да не се спомене, че през IX и X век е една от най-големите и силни армии. Спечелените битки във Върбишкия проход, при Ахелой, Клокотница, и много други, увеличаване границите на държавата на три морета, е благодарение на армията. Независимо каква е армията: Средновековна, на Негово величество, Народна или на Република България, тя защитава интересите и границите на държавата.

На 09.01.1880г. с указ № 5 на княз Александър I официално е учреден празника.

Българската земска войска е създадена със заповед № 1 от 08.07.1878г. основата на „Временните правила за Българска земска войска“. Щабът на армията се е помещавал в Търново. За началник на БЗВ е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба полковник Липранди. Денят на храбростта се чества в българската армия още от нейното създаване.

Основната функция на армията е да защитава границите на страната по земя, въздух и вода от външна намеса.

В определени периоди от време, армията е използвана и в разрешаването на вътрешно политически конфликти:

  • Държавни преврати – 1881г., 1886г., 1923г., 1934г.;
  • Потушаване на въстнаия и бунтове – 1900г., 1918г., 1923г., периода 1941-1944г., възродителния процес и др.

За периода 1946г. – 1993г. е преустановено честването на празника и връчването на медали „За храброст“.

Днес на въоръжение в българската армия са три вида войски: Сухопътни, Военновъздушни и Военноморски.

    

 

 

 

 

 

 

В днешно време армията изпълнява мисии зад граница в Афганистан, Ирак, Косово, Еритрея, Босна и Херцеговина.

Българската армия е единствената в света, която няма пленено знаме на бойното поле.

За военни заслуги в Царство България и Република България е даван орденът
„За храброст“. Учреден е с указ на княз Александър I Батенберг на 01.10.1880г. и е връчван до 1946г., когато ордена „За храброст“ престава да съществува близо 57г., когато през 2003г. е възстановен.

През годините орденът търпи промени. До 1946г. е връчван на военнослужещи в българската или чуждестранни армии за заслуги само по време на война. Присъждан е за мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле.

  • Велик кръст на ордена „За храброст“ се дава на владетеля, който е негов Велик магистър. Състои се от огърлие, звезда и мантия.
  • Войнишки кръст „За храброст“ – за по-нисшите чинове (офицери, войници и подофицери). До 1915г. има четири степени и класове. I и II степен са позлатени, а III и IV – посребрени. Различават се от офицерските по големината и ширината на лентата, както и по напречните ленти, чиито краища са раздвоени.

  

 

  • Кавалери на ордена „За храброст“ са:
  • Стефан Стамболов, Георги Живков и Сава Муткуров;
  • Княз Александър I, княз Фердинад I, цар Борис III, княз Александър III,
    крал Милан I, крал Карол I;
  • Самарското знаме, Трета опълченска дружина и въздушните сили на Негово величество.

От 2003г., орденът „За храброст“ се връчва на военни или граждански лица, за проявена храброст и героизъм в полза на българското общество и държава. Има три степени
(без класове): златен, сребърен и бронзов кръст с емайл. Представлява медальон с лъв и надпис „За храброст“, на обратната страна е изобразен българският трибагреник и надпис Република България.

„За храброст“ с мечове се награждават само военни лица:

-          Първа степен – висши офицери (генерали и адмирали);

-          Втора степен – офицери;

-          Трета степен – сержанти и войници.

Не е важно как ще бъде отпразнуван празника: скромно или пищно с военен парад и отрупани трапези, важното е никога да не се забравя, че съществуването на държавата и сигурността на гражданите дължим на хората с пагони, на загиналите по бойните полета и на защитниците на интересите на България.

За църковния празник - Георги е роден в Кападокия (Мала Азия). Рано загубва баща си и заедно с майка си заминава за нейната родина Палестина.

Георги бил красив, умен, храбър. На 20 години става трибун (висш сан от войската) в римската войска. Заради християнската вяра обаче загърбва всичко, раздава на бедни и нещастни огромното си богатство. Отказва да воюва с християните, въпреки че е императорски войник.

Император Диоклециан на искал да погуби храбрия си войник и за да му запази живота, му предложил сделка. Георги не се съгласил и тогава започнали неговите мъки. Горили нозете му, притискали гърдите му с тежки камъни, били го волски жили, пускали го в негасена вар, три дни го държали заровен до шия в земята. Мъките били страшни, но на каквито и мъчения да го подлагали, той не усещал болката. След изпитание раните зараствали, а народът се чудел на вярата му, която го крепяла. Най-голямата му победа за вярата била последната, когато не се отказал от нея и затова заплатил с главата си. Така Георги – воин, храбрец и християнин завършил земния си път, превръщайки се в Светец. Погребали го близо до Бейрут, при Ливанските планини.

Една легенда разказва, че зла участ сполетяла народа по тези места. Огромна ламя излизала от езерото и опустошавала всичко. Никой не можел да се справи с нея и за да я омилостивят всяко семейство давало по едно дете на ламята. Дошъл ред и на царската дъщеря, но тогава се случило чудо – млад момък на бял кон се преборил със звяра.

За народния празник – Гергьовден има голяма обредна символика, магическа и предпазна функция. Празникът се свързва с лятната половина на годината, когато започва засилената полска работа, който приключва на Димитровден. На Гергьовден се наемат работниците, чираците.

За Свети Георги се пеят песни за благополучие и берекет. На този ден се прави курбан в чест на светеца. Коли се първото родено през годината мъжко агне. На главата му се слага венец и му се дава да близне сол (символ на ситост и плодородие). Дава се свежа трева за здраве и младост на хората и обилна паша на животните.

Вярва се, че когато кръвта на животното се излее в реката „берекетът ще тече в къщата“.

Вечерта на Гергьовден не се дава заем, особено от млечни продукти, за да не избяга млякото от животните.

Много са гаданията и предсказанията свързани с празника. По пръските от кръвта на жертвеното агне, по коренчетата от здравец, по китки от коприва, но най-известни са „напяванията на пръстени“ и на нишани, китки, белязани с различни нишани , потопени в мълчана вода. Мълчаната вода представлява котле, в което се налива вода, покрива се с червена кърпа, бял тензух, огледало и се оставя да пренущува под звездите. По капките вода върху огледалото се гадае за плодородието през годината. Изваждането на китките се прави от момиче, което е покрито с червено наметало. Другите моми през това време пеят песни и играят хора. Изваждането на китката е съпроводено с наричане и каквото е то, такъв ще е късмета и бракът на момичето.

Друг начин за гадаене при момите е с чесън. Подрязват се три стърка и се наричат с мъжки имена. На сутринта, чиито стрък е израсъл най-високо, това ще е избарнникът.

Пускането на залък хляб в реката показва каква ще е годината: ако тръгне бавно и плавно на добро е, ако се завърти на лошо е.

На този празник празнуват: Георги, Георгия и техните производни, Гергина, Гергана, Ганчо, Джордж, Жоро, Йорго, Юри и много други.

  (http://bg.wikipedia.org)

Търсене

Twitter

Google+

 

Facebook

 Сайтът е създаден от beBoss | Уеб платформа от Joomla | Хостинг от SuperHosting | Администрация