Баба Марта

 

1 март или Баба Марта е български празник и единствен по рода в целия свят. На този ден се закичват мартеници, които са типичен български символ. Закичват се за здраве и дълъг живот. По стара традиция се изработват от бял и червен, памучен или вълнен конец. Бялият символизира  чистота и невинност, радост, а червения жизненост, здраве, любов.

В днешни дни, а и в различни краища на страната се добавят и други цветове (син, зелен) и различни символи ('черупки от охлюви, скилидки чесън, мъниста, паричка).

Мартеницата се сваля от ръката и се слага по камък, връзва се на цъфнало дърво или се пуска във водата, когато видите щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Съществуват няколко поверия за гадаене:

- ако сложите мартеницата под камък и след половин година го вдигнете по животинките, които са полепнали на нея се гадае каква ще е годината - богата или бедна. Мравките са на бедност, а по-едрите буболечки на богатство;

- можете да закичите мартеницата на цъфнало дърво за здраве през годината;

- ако я хвърлите в реката, злото ще се оттече като по вода и всичко ще върви по вода.

В народните вярвания Баба Марта се представя като своенравна и капризна. През месеца тя често напомня за себе си, като сменя хубавото време със студ и мраз. Често я оприличават с жената и затова месец март е "женски месец".

В народните приказки е дадено най-точно определение за смяната на настроенията на Баба Марта.

Голям Сечко и Малък Сечко си имали една сестра - Баба Марта. Тримата гледали едно лозе и когато дошло време, обрали гроздето и си направили три бъчви вино.

Всяка вечер двамата братя пийвали по чашка и така докато изпили своето вино. Като свършило започнали от виното на сестра си и го изпили до капка.

Дошло време и за месеца на Баба Марта и тя решила да се почерпи. Отишла и потърсила виното от своята бъчва, но тя била празна. Разфучала се Баба Марта, разлютила се и много се разсърдила на братята си, затова че са изпили и нейното вино. Сърдила се, сърдила и накрая се засмяла. Казала си: "Какво пък нали моите братя са го изпили, не са чужденци". Затова Баба Марта ту се смее, ту се сърди и плаче.

Легендата разказва, че първата мартеница е направена от жената на кан Аспарух - Ахинора. Тя дълго чакала своя любим, който бил далеч в пределите на днешната ни родина. Накрая завързала на крачето на една лястовичка, усукан в бяло и червено конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.1

В първия ден на месец март си избераме ден от месеца и по това какъв ще бъде той, се гадае каква ще бъде и годината.

Празника се празнува и зад граница, там където има наши сънародници, които помнят традицията и се стремят да я запазят и предадат на идните поколения.

 

(Старева, Л., Светци и празници, 2005)

Търсене

Twitter

Google+

 

Facebook

 Сайтът е създаден от beBoss | Уеб платформа от Joomla | Хостинг от SuperHosting | Администрация