Празници
Три са местните празниците, които селото чества:
- 7 януари - Ивановден - имен ден на селото;
- 11 май - св. св. Кирил и Методий - прави се курбан;
- 24 май - Ден на българската просвета и култура и славянската писменост - събор на селото.
Християнството е религиозна система, възникнала на основата на Юдаизма, по време на Римската империя при управлението на императорите Август (27г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) и Тиберии (14-37г.). През 313г. с издаването на Медиоланския едикт, император Константин Велики поставил началото на нов период в развитието на Християнската църква, тя престава да бъде „Гонена църква”. На І (325г.) и ІІ ( 381г.) Вселенски събори е избран Символа на вярата. В България християнството е прието през 863г. - 864г., с покръстването на българите при княз Борис І (Михаил).
Празниците, които Църквата ползва имат голяма вероучителна и нравствена стойност. Празничният календар се e оформил в продължение на много години. До 4 век християните са чествали само един празник – „Рождество Христово” („Пасха”) и всички неделни дни, представляващи ежеседмичното възпоминание на Христовото възкресение. По-късно възникват и други празници. По съдържание и тематика празниците биват:
- Исиодски – свързани с почитането на Иисус Христос;
- Богородични – свързани с почитането на св. Богородица;
- Светски – отдава се почит на конкретен светия.
В зависимост от времето на годишният цикъл празниците са: подвижни и неподвижни. Подвижните празници – променят датата си, но не променят деня на седмицата и неподвижни – не променят датата, а деня.
„Икона” на гръцки означава „образ” или „подобие”. Изобразяват се върху каменен или метален релеф, кост, керамика, емайл, мозайка, восъчна живопис, художествена тъкан, фреска, миниатюра на пергамент. Най-разпространени са върху дървен панел с темперни бои. През 787г. на VІІ Вселенски събор в гр. Никея е възстановена почитта към иконите.
В България почитането и създаването на икони, като вид култово изкуство датира от ІХ век. Свързано е с приемането и утвърждаването на християнството като официална религия при княз Борис І (Михаил) през 864г.