ЗАЩО СЕ ИЗМЕНЯ КЛИМАТЪТ?

 

Всички сме свидетели до какво води неразумното изсичане на горите, изхвърлянето на вредни газове в атмосферата – бури, суши, наводнения, земетресения. Провеждането на конференции, подписването на споразумения, разглеждането на проблема свързан с климатичните промени е крачка напред в разрешаването му. Откупуването на квоти за вредни емисии в такъв момент няма стойност, губи смисъл, не решава проблема, а само го измества.

Трябва да осъзнаем, че няма по-ценно от живота – нито скъпите автомобили, нито тлъстите банкови сметки ще спрат наводненията, цунами, разрушенията. По-добре да вложим повече пари сега в нови безвредни технологии, да посадим едно дръвче, за да имаме по-дълъг живот, чиста природа и прясна вода.

Животът на Земята зависи от енергията на Слънцето. Една част от слънчевата енергия не достига повърхността на земята, а се връща обратно в Космоса. Другата се поглъща, като нагрява сушата, океаните, атмосферата. Атмосферният въздух е смес от различни газове – азот, кислород, аргон, неон, хелий, водород, озон, криптон, метан и въглероден диоксид. Задържаната в атмосферата топлинна енергия се затопля – парников ефект, а газовете, чиито молекули го предизвикват – парникови газове. Най-опасни от парниковите газове са метанът и въглеродният диоксид.

Парниковият ефект поддържа средна температура от около 15° С, което прави възможен живота на Земята. Нарастването на парниковите газове в атмосферата води до промяна в сезоните, наводнения, чести и силни бури, измиране на биологични видове.

Използването на изкопаеми горива в автомобилите, електричеството от ТЕЦ или отоплението в домовете, са основните източници на въглероден диоксид и водят до увеличаване на парниковите газове, както и отпадъчни промишлени газове, които не се срещат естествено в природата, но спомагат за засилването на парниковия ефект.

Обезлесяването е друг голям проблем, свързан с глобалното затопляне. Дърветата поглъщат много въглероден диоксид и отделят кислород. Когато ги отсечем или изгаряме, започват процеси на гниене и силно отделяне на въглерод, което увеличава концентрацията му в атмосферата.

Корабоплаването емитира вредни прахови частици, въглероден диоксид, големи количества сяра, органични замърсители, сажди и смазочни масла в атмосферата, колкото автомобилите по цял свят.

Климатичните промени засягат не само атмосферата и океаните, но и земната кора. Те водят до земетресения, вулканични изригвания, гигантски свлачища, цунами.

Вулканите изхвърлят огромно количество сяра, пепел, въглероден диоксид и вода в атмосферата, които въздействат върху отразяването на слънчевата светлина и понякога охлаждат Земята за няколко години.

В резултат на климатичните промени се топи ледената покривка на полюсите, което води до повишаване на морското ниво и заливане на ниски плодородни земи и крайбрежия. Променя се количеството валежи, свързано с продължаващи засушавания или наводнения, изчезване на запасите от прясна вода, разрушаване на екосистеми, намаляване на биоразнообразието, намаляване всички продукти на обработваемите земи, унищожаване на горски масиви, увеличаване на пустините и топене на планинските глетчери, ще доведе до вълна от „екологични“ бежанци.

Дървесните бръмбари, комарите пренасящи малария и еленовите кърлежи, причиняващи лаймска болест ясно показват тежките последици от климатичните промени. Покачването на средните температури води до горещи вълни, които влияят на
хората със сърдечносъдови заболявания и астма, най-младите и най-старите, бездомните.

За решаването на проблема е необходимо да се знаят всички фактори, които го обуславят. Борбата с климатичните промени няма да бъде ефективна, ако в бъдещите документи не се включат всички парникови газове, включително новооткритите – нитрогентрифлоурид (NF3) използван в промишлеността за производството на платки и сулфурилдифлуорид (SO2F2) за растителна защита.

Повишаването на цените на суровия нефт извежда на преден план използването на биогоривата. Основните предимства на биогоривата са, че те са възобновяем източник на енергия, биоразградими и нетоксични, ефективни и безопасни за машините, но според изследване на Европейското бюро по околна среда, количеството въглероден диоксид, което се емитира при изгарянето на биодизел е почти равно на това при изкопаемите горива. Отглеждането на едногодишни енергийни култури – рапица и царевица, изисква употребата на значителни количества азотсъдържащи торове и увеличаване на емисиите на азотен окис в атмосферата. От друга страна, производството на биогорива влияе негативно на околната среда и чрез промяната на интензивно земеделие, обезлесяване на територии, използване на големи територии, използването на изкуствени торове.

За намаляване на глобалното затопляне могат да се използват култури, които отразяват голяма част от слънчевата енергия – пшеница, царевица, ечемик, слонска трева, върби, тополи и др.

Естественият прираст на населението и животновъдството, също водят до производството на повече газове. Хората ще окажат влияние върху емисиите или директно чрез поведението си на потребители или чрез въздействието им върху икономическия растеж.

През 1992г. в Рио де Жанейро по време на Световната среща за Земята, държавите от цял свят се ангажират да намалят емисиите на парниковите газове, записани в Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.

На проведената през 1997г. среща в Киото се подписва Протокол, според който индустриалните страни се ангажират до 2012г. да съкратят с определен процент емисиите от газове, които изпускат в атмосферата.

Намалението е възможност, чрез свиване на емисиите в производствата на самите страни, както и с инвестиции в пречистващи технологии в други страни или търговия с емисии от парниковите газове. Механизмите от Киото са: „Чисто развитие“ и „Съвместно изпълнение“.

САЩ и Китай са страните, които емитират най-голям брой емисии на въглероден диоксид в света. Същевременно САЩ не е ратифицирала протокола от Киото, а Китай като развиваща страна, не е обвързана с ограниченията.

На Международната конференция под егидата на ООН от 3 до 14 декември 2007г. по въпросите за климатичните изменения се приема „пътна карта“ за нови преговори в борбата с глобалното затопляне, но тя не съдържа ограничения на парниковите газове, нито конкретни задължения на държавите, само задължението да се водят преговори. Изборът на остров Бали в Индонезия не е случаен. Това е мястото, което ще бъде сред първите, които ще усетят вредните ефекти от климатичните промени.

Страните участници в конференцията се разделят на два блока – богатите държави, които трябва да намалят до 30% емисиите на парникови газове и от друга развиващите се страни, които трябва да произвеждат по-малко емисии на парникови газове (без това да влияе на целите им за намаляване на бедността) и добра околна среда.

Картата предвижда предаване на екологично чисти технологии, както и помощ за развиващите се страни в борбата им с наводненията предизвикани от измененията в климата, спиране на обезлесяването, но липсва консенсус по въпроса, как човечеството да се справи със заплахата и несъответствието между интересите на индустриалния свят и развиващите се страни.

Увеличаването на индустриалните дейности и автомобилни газове водят до развитието на тежки и хронични заболявания, алергии и др. Глобалните измерения на проблема водят до търсене на решение на световно ниво за намаляване на парниковите газове и за насърчаване на устойчиво и ефективно използване на източниците на енергия.

В България се наблюдават все повече и по-дълги периоди на засушаване, сериозни бури, тежки наводнения с разрушения и жертви. Сняг започва да вали след Коледа като снежните месеци в планините намаляват, което води до намаляване количеството вода. Водният режим на почвата и особено влагоосигуреността на земеделските култури става най-актуалния проблем на земеделието на нашата страна в резултат на негативните промени на климата и поставя много остро проблема за изхранването на населението в нашата страна.

България ратифицира Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата на 16.03.1995г., а през 2002г. и Протокола от Киото. Страната ни има задължението да намали емисиите на парникови газове с 8% от общото количество емисии, емитирани през базисната 1988г. Защитата на околната среда на България е, чрез създаването на модерно законодателство в съответствие с това на Европейския съюз. Приети са политики и мерки по сектори.

Енергиен сектор – подобряване на дейността на АЕЦ Козлодуй, чрез модернизация на блокове 5 и 6;

  • рехабилитация на съществуващите ВЕЦ;
  • надстройки с газови турбини, на когенарационни централи и отоплителни котелни с въвеждане на комбиниран цикъл на природен газ в някои от съществуващите ТЕЦ;
  • намаляването на загубите от ТЕЦ води до по-ниски емисии на парникови газове;
  • намаляване на загубите чрез модернизация, рехабилитация и подобряване на топлоснабдителните и преносни мрежи;
  • използване на биомаса за произвеждане на електро - и топлоенергия.

Индустрия – за намаляване на емисиите на парниковите газове се предвиждат следните мерки:

  • Намаляване на термичните загуби в индустрията и въвеждане на системи за мониторинг за консумацията на енергия;
  • Развитие на газопреносната мрежа и газоснабдяване на промишлеността;
  • Намаляване на консумацията на горива при производствата на строителни материали.

Жилищни и търговски/институционални сгради – намаляването на парниковите газове в този сектор е чрез смяна на горивата и въвеждането на възобновяеми източници на енергия, а именно: битово газоснабдяване, соларни колектори, хибридни и др. инсталации за топла вода.

Транспорт – модернизацията на железниците, диспечерската система за организацията на транспорта и за енергийното стопанство; обновяване на транспортния парк; въвеждане на биогорива и намаляване на транспорта в градовете.

Селско стопанство – управление на оборския тор, наторяване и напояване;

Лесовъдство – залесяване на горите и контролирано изсичане;

Управление на отпадъците – изграждане на система от депа за отпадъци и закриване на неотговрящите на нормативните изисквания.

Европейска схема за търговия с емисии – разпределяне на квоти по браншови организации.

За селското стопанство – промяна в обработваемата земя, промяна в напояването, нови сортове и хибридни растения, както и да се сведе до минимум влиянието на изменението на климата, чрез редуциране уязвимостта на земеделските култури.

За горите адаптацията трябва да е насочена подобряване устойчивостта на горите, запазване на биоразнообразието, устойчивост на екосистемите, многофункционално управление, система от защитени територии.

Да оставим една чиста природа за бъдещите поколения, чрез отказ от продуктите за еднократна употреба, разделно събиране и рециклиране на отпадъци, намаляване използването на електричество, пилеенето на вода и др.

Търсене

Twitter

Facebook

Потърсете ни

 Сайтът е създаден от beBoss | Уеб платформа от Joomla | Хостинг от SuperHosting | Администрация